Изработване на зъбна корона

Зъбната корона се използва за лечение на дефектите и пораженията на зъба. Тя покрива цялостно зъба, обхваща зъбната шийка и го предпазва от по-нататъчно разрушаване. Изработва се от различни материали – метал (хром-никелова сплав), злато, метал и пластмаса (бленд корони), металокерамични или изцялокерамични (циркониеви) корони. Поставянето на зъбна корона възстановява анатомичната форма, функция и естетика на зъба. Недостатък е изпиляването на част от зъба и минималното дразнене в областта на венеца. Корони се изработват при дефекти на зъбите в резултат от абразия(изтриване), фрактури, клиновидни дефекти, при кореново лекувани зъби с тънки стени и др. Корони могат да се изработват както на живи така и на ендодонтски лекувани зъби.

Изработването на зъбна корона изискава две посещения. Първо посещение – в него се изпилява зъба по предварително определения метод. С подходяща отпечатъчна лъжица се взема отпчатък от изпиленото пънче със силикон и коректурна маса. Така взетият отпечатък се изпраща в зъботехническата лаборатория, където се отлива гипсов модел на зъбното пънче. След което короната се моделира от восък, и се отлива от метал, който се почиства и полира. При второто посещение се извършва напасване на короната и циментиране.

Мостови конструкции

На пръв поглед мостовете изглеждат като съответния брой коронки една до друга. Всъщност те са с доста разлики от короните, като най-съществена тръгва от индикациите им – те въстановяват разрушението на един зъб, докато мостът възстановява различен брой изгубени зъби. Той стъпва почти винаги върху двустранна опора, затова задните зъби са толкова важни и не трябва с лекота да се вадят. Носещите зъби се подготвят като за единични корони, но задължително осите им трябва да съвпадат. Ето защо след изваждане на зъб не трябва да се чака прекалено дълго(около 2 месеца)– съседните и срещуположни зъби мигрират, прорастват и се накланят и за в бъдеще не биха били добра опора. Мостът се изработва от няколко съчленяващи се части, средната част се допира до венеца и имитира естествен зъб.

ВЕТЕРИНАРНА ИМПЛАНТОЛОГИЯ

Зъбните импланти са най – доброто решение, а в някои случаи и единственото за възстановяване на различни дефекти в зъбните редици. Имплантите заместват липсващите зъби, включително техните корени. Те се имплантират в костта на мястото на липсващите зъби. По време на оздравителния процес костта прониква(обхваща) импланта, така че в последствие той става здраво закотвен в нея. По време на оздравителния период, имплантът е покрит от венеца, за да бъде предпазен от натоварване през тази фаза. След това към импланта се завинтва пънче, върху което се фиксира новият зъб подобно на короните. Имплантът поема дъвкателното натоварване вместо корена и нежно го пренася към костта почти както при естествените зъби.

За да гарантираме, че изкуствените корени са здраво закотвени в костта, имплантите отговарят на 3 основни изисквания:

1. Имплантите са изработени от биологично съвместим материал, който се приема от човешкия организъм. Организмът не отхвърля този материал.

2. Имплантите са с награпавена повърхност. Това създава благоприятни условия за здравото интегриране и закотвяне на „новия корен“ в костта.

3. Специфичната форма на имплантите благоприятства здравото закотвяне и предпазва костта от натоварване вследствие на дъвкане.

В кои случаи могат да бъдат използвани импланти?

Това зависи от ситуацията(показанията), нашият хирург-имплантолог ще определи каква е ситуацията при вашия домашен любимец.

ВЕТЕРИНАРНА ОРАЛНА ХИРУРГИЯ

Изваждане на зъб. (Екстракция)

Изваждането на зъба на съвремено ниво – това е един от най-крайните методи на лечение, когато зъбът вече не може да се възстанови, или когато той травмира нерв и причинява увреждане на устната лигавица, на езика, пречи на нормалната захапка. Екстракцията следва да се извърши само като последна мярка, когато другите методи за спасяване на зъба не са възможни или болният зъб може да доведе до други, по-тежки усложнения.
Например, ако има зъби, които предизвикват кисти, възпаление или неврит на троичния нерв.

Показания за изваждане на зъби

 – при силно разрушаване на зъбите от кариес, травми, и невъзможност да се възстановят;
– при силно разрушване на свързващия апарат, придържащ зъба във венеца при заболявания;
– при периодонтит, когато не е възможно да се ликвидира огнището на възпаление;
– при неравномерно разположени зъби;
– при синузит, кисти, когато запазването на зъбите не е възможно;
– при свръхкомплектни зъби.

ПОЧИСТВАНЕ НА ЗЪБЕН КАМЪК И ПЛАКА

Зъбната плака е лепкав бактериален биофилм, който се образува върху зъбите. Тя може да е светла и незабележима или тъмна и трудноотделяща се. Изградена е от непочистени останки от храна населени с микроорганизми, чийто брой се увеличава.

При непочистване на плаката с течение на времето в нея протичат процеси на калцификация, и тя се превръща в зъбен камък. Зъбният камък е жълтооцветено до кафяво и дори черно отлагане в областта на шийките на зъбите с текстура на повърхността подобна на тебешир и е здраво прикрепено към зъбната повърхност. Може да бъде разположен над венеца и под венеца.

Характерно за зъбния камък е, че посоката му на нарастване е в посока на корена на зъба и с течение на времето “избутва” венците и оголва зъбния корен. Зъбният камък и плаката причиняват възпаления на венците – гингивит и пародонта – пародонтит и са постоянен източник на инфекция в устната кухина. Причините за образуването му са много, но по-често срещаните са: лоша устна хигиена, ортодонски аномалии и медикаменти за общи заболявания промениящи ph на слюнката и др. Почистването може да се извърши в едно или няколко посещения в зависимост от количеството отложен зъбен камък. Има ръчни/малко използвани/ и машинни методи/ултразвук/.

Методът за почистване с ултразвук е иновативен и безболезнен. Той се извършва със специален инструмент произвеждащ ултразвукови трептения(ултразвуков скалер). Скалерът има специален накрайник, който трепти с много висока честота. Така при допиране на накрайника върху зъбния камък, той се натрошава на малки парчета и пада под действието на вибрациите. При почистване с ултразвук се обикалят всички зъбни повърхности с подходящо избран накрайник, точноопределена честота на вибрациите и дозирани движения. Освен вибрациите върха на скалера пръска финна струя вода или антисептичен разтвор, който отмива начупеният зъбен камък и осигурява добро поле на работа.

След отстраняване на зъбния камък и плака се извършва полиране на зъбните повърхности. Почистването на зъбния камък се прави веднъж годишно, на 6 месеца или по-често в зависимост от натрупването му. При леки възпаления(гингивит) отстраняването на зъбния камък е достатъчно. При по-тежките заболявания на венците(пародонтит) почистването на зъбен камък трябва да е по-често и да се комбинира с кюретаж.

ЛЕЧЕНИЕ НА ПАРОДОНТАЛЕН АБСЦЕС

При пародонталния абсцес за разлика от ендодонтския абсцес основна причина е пародонтита и наличието на нелекувани дълбоки пародонтални джобове и непочистен зъбен камък, както и неправилно изработени корони. Всички те водят до възпаление на венците разрушаване на костта и разклащане на зъбите. В дълбоките пародонтални джобове може да се задържат остатъци от храна и бактерии и да доведат до развитие на пародонтален абсцес. При пародонталния за разлика от ендодонтския абсцес, зъба, около който се развива абсцеса е жив и е много разклатен.

При пародонталните абсцеси отново се прилага инцизия(разрез) за елиминиране на гнойната колекция, освен това трябва много внимателно да се почисти от зъбен камък и плака пародонталният джоб, причинител на абсцеса. При по-тежки пародонтални абсцеси се предписва антибиотик. При тях има голямо стопяване на костта и е препоръчително след като е овладяно острото възпаление да се направи кюретаж и костозаместване, с цел да се излекува пародонталният джоб и да се елиминират бъдещи пародонтални абсцеси на същото място.

ЛЕЧЕНИЕ НА ЕНДОДОНТСКИ АБСЦЕСИ

Ендодонтския абсцес представлява локализирана гнойна колекция обхващаща меките тъкани и костта в областта на причинният зъб. Той се развива вследствие на нелекуван или неправилно лекуван пулпит или периодонтит. Основното лечение на ендодонтския абсцес е да се даде изход на гнойта, която се е събрала в тъканите и да се въздейства на бактериите причинители на възпалението. Елиминирането на бактериите става чрез прием на определен от лекаря по дентална медицина антибиотик, а също така се препоръчва и прием на витамини. Премахването на гнойта става в стоматологичният кабинет по няколко начина в зависимост от локализацията на гнойното огнище и тежестта на абсцеса. При по-леките абсцеси се прави инцизия (разрязване на венеца в областта на подутината) и поставяне на дренаж(гумена лента или пластмасова тръбичка), който осигурява оттичането на гнойта. Освен инцизията и поставянето на дрен, трябва да се се открие зъбът причинител на абсцеса.